Научно – експерименталната база на Земеделски институт – Шумен включва:
- Експериментално опитно поле по растениевъдство;
- Следните експериментални животновъдни ферми:
- Свиневъдна ферма
- Овцевъдна ферма
- Биволовъдна ферма
- Говедовъдна ферма
Научно – експерименталната дейност в:
- експерименталното опитно поле по растениевъдство се ръководи от ръководителя на отдел „Растениевъдство“;
- експерименталните животновъдни ферми се ръководи от ръководителя на отдел “Животновъдни науки”.
- Научна лаборатория по качество на млякото
- Научна лаборатория по качество на фуражите
- Научна лаборатория по качество на месото
- Научна лаборатория за генетични анализи
- Научна лаборатория за макроскопски и микроскопски анализ на семенна течност
- Научна лаборатория за цитологични изследвания и физиологични анализи
- Научна лаборатория по тъканни култури
- Научна лаборатория по химични анализи на почви
- Научна лаборатория по семезнание
- Научна лаборатория по технологични качества на суровината
Научноизследвателски институт по „Биволовъдство“
| Научноизследователски институт по биволовъдство (1974 – 2000) Базата за развитие и внедряване по биволовъдство (БРВБ), с директор ст.н.с.ІІ ст. Добри Полихронов се изгражда на територията на кв.Макак и с.Лозево, Шуменско, където се отглеждат 700 бивола и 1200 овце. Установяват се контакти с учени от много страни на света. Още през 70-те години е установено двустранно международно сътрудничество с Индия и оказана помощ на Виетнам, а по-късно е установено сътрудничество с Иран и Венецуела. През ноември 1982 година производствените дейности на БРВБ и Производствено-животновъден комплекс (ПЖК) “Кабиюк” се обединяват и се създава Опитна станция по биволовъдство и коневъдство към Селскостопанска академия. По-късно тази дейност е разделена и през януари 1989 година се създава Опитна станция по биволовъдство, която през същата година прераства в Научно-изследователски институт по биволовъдство с Център по биотехнологии в Шумен. Изгражда се първият в страната център по ембриотрансплантация по биволовъдство, в който център, българо-американски екип от учени извършва първата успешна трансплантация. |
| Директори | Период |
| ст.н.с.д-р Добри Стефанов Полихронов | 01.06.1974 – 05.01.1981 |
| ст.н.I ст.д-р Коста Дончев Ванков | 01.11.1982 – 01.02.1983 |
| агроном Митко Мутафчиев | 01.02.1983 – 01.01.1989 |
| ст.н.I ст.д-р Алеко Иванов Алексиев | 01.01.1989 – 26.04.1992 |
| ст.н.с.д-р Цонка Пеева Николова | 26.04.1992 – 01.07.1995 |
| ст.н.I ст.дсн Стефан Георгиев Бойковски | 01.07.1995 – 05.12.2000 |
Научноизследвателски институт по „Свиневъдство“
Научноиследователски институт по свиневъдство (1974 – 2000 )
В института се работи по 25 програмни задачи, в т.ч. 12 по генетика и селекция, 5 по хранене, 7 по технология и 1 по икономика и организация на свиневъдството. Научният колектив се включва активно и във внедряването на три задачи в практиката:
– система за производство на хибридни свине на базата на лиценз;
– биотехника на размножаването;
– методика за преценка на развъдната стойност на племенните свине, производство и класиране на нерези и женски прасета за разплод.
От V.1980 година се създава научно-технически съвет от 29 члена. На основание Разпореждане №11 на МС от 1.VІІ.1986 година НИС – Шумен се преименува в Научноизследователски и проекто-конструкторски институт по свиневъдство (НИПКИС), като юридическо лице със самостоятелен баланс и собствена банкова сметка. Дейността му е проучвателна, проекто-конструкторска и инженерно-внедрителска в областта на свиневъдството.
През 1989 година към НИПКИС се прехвърля ЗПС “Ветрище” и административната сграда на бившето СО “Свиневъдство”. През 1990 година в НИПКИС се прилага нов начин на планиране нанаучноизследователската работа. Вместо централно поставени проблеми и теми се преминава на свободно разработване на изследователски проекти след защитата им пред Експертна комисия в Селскостопанска академия.
Особено място в тематиката на Института заемат изследванията относно технологичните категории свине, установяване екологичните фактори (температура, влага, газов състав и движение на въздуха), механизация на производствените процеси при промишлени и придворни ферми, биология и биотехника на размножаването и други.
Научноизследвателски институт по „Захарно цвекло“
Първата фабрика за преработка на захарно цвекло в България е построена през 1898 година в София.
През 1917 година инженер Рудолф Пицка, тогавашен директор на захарната фабрика в Горна Оряховица, установява, че в Шуменски окръг съществуват условия за семепроизводство на захарно цвекло. Собствениците на захарната фабрика закупуват земя на мястото, където днес е разположен бившия Институт по захарно цвекло, понастоящем включен с структурата на Земеделски институт – Шумен и създават семепроизводственото стопанство “Ендже”. Изгражда се модерна за времето материално-техническа база, оборудва се лаборатория за химичен анализ.
Селекционната работа с изходен елитен материал от сортовете Добровица започва още през 1921-1922 година. През 1933 година частната селекционна станция “Ендже” се признава за семепроизводно стопанство.
През 1934 година е създаден първия български сорт “Оригинал Ендже”, който е с високо захарно съдържание и намира приложение в производството повече от 25 години.
През 1941 година собствениците продават селекционната станция и семепроизводното стопанство “Ендже” на Кооперация “Българска захар” в Долна Митрополия, Плевенски окръг. Станцията е преименувана на името на видния наш растениевъд проф. Иван Иванов.
След 09.09.1944 година станцията е одържавена. През 1955 година се създава Научноизследователския институт по захарно цвекло “Проф. Ив. Иванов” на основата на Селекционната станция и семепроизводно стопанство “Проф. Ив. Иванов” със седалище в с. Подем, Плевенско. Малко по-късно, през 1957 година институтът се премества в Горни Дъбник, Плевенски окръг.
Селекционната станция “Ендже” става производствено експериментална база към Института за производство на семена и захарно цвекло.
От 01.10.1964 година Институтът е преместен в с. Царев брод окръг Шуменско, а Горни Дъбник става база по агротехника и механизация към института. Така Институтът намира своето естествено място.
Обединяването на селекцията и семепроизводството се отразява благоприятно върху развитието на научните изследвания. Построени са лабораторно – административна сграда, оранжерии, цвеклохранилище, складове, голям завод с шведско оборудване за почистване и обработка на семената и др. Оборудвани са лаборатории по генетика, физиология, агрохимия, фитопатология, ентомология, селекционна лаборатория и лаборатория за технологичен анализ.
През 1967 година е създадена първата в страната лаборатория по тъканни култури, с помощта на която по-късно се внедряват най-новите направления в селекцията – размножения ин витро, хаплоидията и др.
През 1977 година е създаден Научно-производствен комплекс, който включва Институт по захарно цвекло “Проф. Иван Иванов”, семезаготвителен завод и производствено- експериментална база.
В Института по захарно цвекло се разработват всички въпроси, свързани с биологията, селекцията, семепроизводството, агротехниката, растителната защита, механизацията и икономиката на захарното цвекло. Институтът разгръща широка експериментална и селекционна работа по мъжката стерилност, инцухта, полиплоидията и едноплодността при захарното цвекло. Изследванията са насочени към една цел: създаване на висококачествени и високо захарни, пригодни за условията на страната сортове.
През 1965 година е създаден многосеменния сорт “22 х 10 поли”, а през 1969 година вторият многосеменен “Хибрид 9 поли”. По-късно се създават едноплодните сортове Хибрид поли Е-1 (1973), Тича (1980), Хемус (1981), Ендже 316 (1987).
Създават се сортовете Дружба ( 1990), Шумен (1994), Елит (1995), Хибрид 917 (1996), КИ-1216 (1997), КИ- 1239 (2000), КОМ (2004) и кръмните сортове Плиска (1994), Веси (2003) и Хибрид 56 (2004). Създадени са и два сорта толерантни на вирусната болест ризомания Раднево (1990) и Пещера (1994).